Тодор Христов Живков е български политик, роден на 7 септември 1911г. в Правец. Той е партиен лидер на водещата управляваща в периода от 1954 до 1989г. Българската комунистическа партия (БКП). Той е първи секретар, след което и генерален секретар на Централния комитет на партията. В продължение на 9 години е председател на Министерския съвет.
На 8 юли, 1971г. е избран за държавен глава на Народна република България, тогавашен председател на Държавния съвет. Така управлението е под негово ръководство до падането му от власт на 17 ноември 1989г.
Заслужени отличия, които през годините са му отсъждани са: „Герой на социалистическия труд“ (1961 г.), „Герой на НРБ“ (1971 и 1981г.), „Герой на СССР“ (1977 г. ). Провъзгласен е за Лауреат на международната Димитровска награда — 1976 г.
Политическа дейност преди 9 септември 1944г. се свързва с членството му в Български комунистически младежки съюз (БКМС) през 1929г., както и това в Българската комунистическа партия (БКП) през 1932г. Той е секретар на втори партиен ръководител на БКП (1934-35 и 1941-42).
От юни 1943 г. е определен за член на щаба на I ВОЗ и за пълномощник на ОК на БКП в партизанския отряд „Чавдар“. Създава се партизанската бригада „Чавдар“, Тодор Живков е наречен с партизанското име Янко. През юли 1944г. става заместник-командир на Първа въстаническа оперативна зона. На 6 септември 1944г. оглавява оперативно бюро за охрана на главния удар на шестващите демонстрации, а на 8 и 9 септември 1944г. командва сборния отряд за щурмуване на Военното министерство в София.
След 9 септември 1944г. той е политически ръководител на Щаба на Народната милиция и става трети секретар в ОК на БКП в София. Следват постовете първи секретар на Градски комитет на БКП, председател на Градския комитет на Отечествения фронт, член на ЦК на БКП (декември 1948). Преизбиран е постоянно е в ръководния орган до 8 декември 1989г., когато е изключен от състава му.
През януари 1950 г. става секретар на ЦК на БКП. A oт юли 1951 до ноември 1989г. е член на Политбюро на ЦК на БКП. Завежда секретариата на ЦК на БКП от 1953г., а на пленум е избран за първи секретар на ЦК на БКП (до април 1981).От 4 април 1981г. е избран от Дванадесетия конгрес на БКП.
До 1990г. е народен представител в десет народни събрания. Събитията след 10 ноември 1989г. съществено се изменят. Живков е избран за генерален секретар на ЦК на БКП. Главна прокуратура започва срещу него 5 дела.
През 1990г. е образувано дело за насилствената смяна на имената на българските турци и принудителното им изселване от 1984г. до 1989г. До 1998г. Върховният съд връща делото 4 пъти за доразследване във Военна прокуратура.
През 1990г. е обвинен за превишаване на правата в качеството си на държавен глава. Арестуван е на 18 януари 1990г. През юли 1990г. мярката за неотклонение е заменена с домашен арест.
На 25 февруари 1991г. започва процес заради незаконно раздаване на апартаменти, коли и представителни пари от Управление безопасност и охрана (УБО).
В секретната структура на Държавна сигурност УБО е централно управление, което заема специално място. И до днес това е забранена територия, достъпна единствено за първия партиен и държавен ръководител. В нея не е допуснат никой.
През годините УБО дотолкова се разраства, че надминава всички останали управления в Държавна сигурност. Две са основните задачи, които изпълнява – охраната на Тодор Живков и на целия висш партиен и държавен състав, както и пълно осигуряване и обслужване на нуждите на комунистическия елит. Дейността му е обсъждана и критикувана заради съмненията, че управлението е било ангажирано да осигури удобства и лукс на висшето ръководство – специална храна, жилища, ловни резервати и резиденции за почивка. Кръгът, чиито нужди УБО задоволява, е очертан от Живков в секретни решения на Политбюро, а членовете са определени като „правоимащи“.
На 4 септември 1992г. Тодор Живков е признат за виновен и осъден на 7 години лишаване от свобода. Освен това е задължен да върне 7 млн. Лева, отсъдени като принадлежащи на държавата. През януари 1994г. присъдата е потвърдена и отменена само след 2 години.
През 1993г. е образуваното дело е наречено „Лагери на смъртта“. Редица са обвиненията, свързани с ощетяване на държавния бюджет. Заведено е дело за отпускане на несъбираеми кредити и помощи на развиващи се държави и комунистически партии. В продължение е делото „Фонд Москва“ за подпомагане на международното комунистическо движение. Смъртта на Тодор Живков на 5 август 1998 г. е повод всички обвинения срещу него отпадат.
През 2001г. в Правец е съгражданите ми откриват негов паметник по повод 90-годишнината от рождението му.
